Секция 3
Искам да разбера повече
Какво представлява джендър-базираното насилие?
01
Джендър-базираното насилие е всяко насилие, насочено срещу човек заради неговия пол, джендър идентичност или джендър изразяване. Може да бъде физическо, психическо/емоционално, сексуално, икономическо, онлайн, както и под формата на контролиращо поведение и заплахи. Може да идва от партньор, от семейството, от непознат на улицата, от институция. Общото между всички тези форми е, че се захранват от една и съща представа - че съществува "правилен" начин да бъдеш “истински” мъж или жена, и всяко отклонение трябва да бъде "коригирано".
02
Какво представлява лесбофобията?
Лесбофобията е дискриминация, омраза и враждебност, насочени конкретно към лесбийки, бисексуални жени или хора, възприемани като такива. Тя е специфична форма на насилие, защото стои на пресечната точка между мизогинията (женомразството) и хомофобията. Не е просто "хомофобия, приложена към жени", а феномен, който обхваща специфични преживявания, които нито хетеро жените, нито гей и би мъжете имат.
Някои примери за лесбофобия са:
Фетишизиране: връзката между две жени се третира като нещо, което съществува за удоволствие на мъжете („Може ли да гледам?“, „Искате ли трети?“).
Обезсилване: „Просто не си срещнала правилния мъж“, „Това е фаза“, „Ще ти мине, когато имаш деца“.
Заплахи и сексуално насилие с цел „поправяне“: намеци или открити заплахи, че един мъж би могъл да „промени“ ориентацията ти.
Невидимост: партньорката се приема за „приятелка“ или „съквартирантка“. Лекари, институции и семейството предполагат, че всяка жена е хетеросексуална, и подминават нуждите ѝ.
Натиск от семейството: очакване да се омъжи за мъж и да има деца. Връзката се принизява или игнорира от роднините.
Какво е специфично за преживяванията на джендър-базирано насилие при ЛБТ+ жените и небинарните хора?
03
Джендър изразяване
Хората с по-мъжествено джендър изразяване (butch/masc) по-често стават обект на вербален и физически тормоз на публични места защото обикновено са по-често разпознати като куиър хора. Хората с по-женствено (femme) джендър изразяване често изглеждат "невидими" като лесбийки, но затова пък са изложени на висок риск от сексуален тормоз и насилие от мъже. Доста често получават коментари от типа "ще те поправя".
Транс жените са изправени пред различна и често по-сериозна форма на насилие: трансмизогинията, при която омразата към жените се съчетава с омразата към транс хората. Когато сексуалната им ориентация включва привличане към жени, лесбофобските форми на тормоз и насилие се преплитат с трансмизогинията. Насилието срещу тях често се случва в момента, в който някой разбере или заподозре, че са транс, и може да е особено жестоко.
Това преплитане създава преживявания, които нито цис лесбийките, нито транс жените, привличани от мъже, имат. Транс лесбийките често се сблъскват с опасния трансфобски стереотип, че всъщност са мъже, които се преструват на жени, за да се доберат до жени. Заради него ги възприемат като заплаха, а не като жени, които обичат жени. Това понякога означава изключване от лесбийски пространства и общности, а фактът, че са привлечени към други жени, се представя като нещо опасно. Така те могат да бъдат отхвърлени и изолирани точно от общността, в която би трябвало да намират подкрепа.
Липса на доверие в полицията.
В наше скорошно проучване над 80% от преживелите насилие респонденти никога не съобщават за преживяванията си в полицията. Най-често от страх, че няма да бъдат взети на сериозно, че ще бъдат подложени на присмех или ще бъдат аутнати против волята си.
Невидимост в системата.
Законът за защита от домашно насилие не разпознава връзка между двама човека от един и същи пол като "истинска" интимна връзка.
Насилие във връзка между две жени се подценява.
Съществува мит, че то не може да бъде толкова опасно или сериозно като насилие от мъж. Това води до подценяване на риска включително от самите жертви.
Отдалечава се от приятели, семейство, общи пространства
Партньорът/ката винаги е "някъде наблизо". Обажда се непрекъснато, иска отчет къде е, с кого е.
Забелязваш промяна в настроението на човека. Стяга се, замълчава, става нащрек, когато той/тя се появи или пише.
Обяснява нараняване с нетипична/неубедителна история, или започва да носи дрехи, които крият части от тялото, независимо от сезона.
Говори за себе си по нов, по-омаловажаващ начин - "аз съм пълна каша", "нормално е да ме кара да се чувствам така", "той/тя просто ме познава по-добре от мен самата/ия".
Отменя планове в последния момент, особено ако партньорът/ката "не е окей" с тях.
Може специално да избягва да е "видима" като лесбийка на публични места, дори ако преди не се е притеснявала.
Кои са сигналите, че приятел/ приятелка е преживял/а насилие?
04
Как мога да подкрепя приятел/ приятелка, преживял/а насилие?
05
Повярвай ѝ/му. Не искай доказателства, не поставяй под съмнение детайлите на разказа. Хората рядко лъжат за това, а недоверието затваря вратата за бъдещо споделяне.
Не поемай контрола. Не решавай вместо нея/него какво трябва да направи (да напусне, да съобщи в полицията, да скъса с насилника).
Питай какво би било полезно, вместо да предполагаш. Понякога това означава просто да изслушаш човека. Може да му предложиш и практическа помощ (документи, място за спане за няколко дни, компания при ходенето до институция/социална услуга).
Не осъждай решенията ѝ/му, дори ако не разбираш защо се връща при насилника/насилничката или отлага действие.
Пази поверителност. Не споделяй наученото с други хора без нейно/негово изрично съгласие. Дори и ако е с добро намерение.
Помогни му да намери подходяща услуга/ресурси.
Полезни ресурси: Очаквайте скоро!
Искаш още информация?
Проектът е финансиран от EuroCentralAsian Lesbian* Community и от Европейския съюз. Отговорността за съдържанието му се носи изцяло от сдружение “Леспектра”, което изпълнява проекта, и то не отразява непременно позицията на EuroCentralAsian Lesbian* Community или на Европейския съюз.
